Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2014 17:10 - Raid, SATA, IDE
Автор: techologies Категория: Технологии   
Прочетен: 1067 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.02.2014 17:11


  RAID  
RAID масивите на практика са съставени от два физически хард диска, но в операционната система се виждат като един.
Вече от типа на масива зависят размера на този "цял" диск и бързината му.
От всички видове съществуващи масиви само 3 са достъпни за масовия потребител поради скъпото интегриране за останалите.
Това са: RAID 0, 1 и 0+1. Изключвам 0+1, защото той се нуждаe от минимум 4 устройства за да работи, което го прави много скъпо решение за обикновения потребител. Остават RAID 0 и 1.
RAID 0 (т.нар. STRIPED):
-> нуждае се от 2 или повече устройства;
+ общият размер на наличното пространство е равно на сбора от твърдите дискове (т.е. 2 харда по 80GB в RAID 0 предоставят 160GB пространство);
+ при този масив при записване на информация тя се записва разцепена на две: едната половина на единия твърд диск, другата на другия. Така се ускорява малко записването на файлове. Четенето В НЯКОИ СЛУЧАИ се ускорява значително, защото при четене файлът се чете едновременно от два диска, а в други случаи скоростта е почти същата;
- проблемът на този метод е, че при фал на някое от устройствата, цялата информация отива по дяволите. Въпреки че твърдите дискове в днешно време са доста надеждни, рискът си остава, макар и малък. А белята при хард дисковете става веднъж, ама е фатална.

RAID 1 (т.нар. MIRROR):
-> нуждае се от два твърди диска;
-> при този масив информацията се дублира на двата твърди диска - всеки от двата твърди диска съдържа същата информация като другия.
- това води и до основния недостатък на този тип масиви - размера е наполовина на сбора от размера на двата твърди диска (т.е. 2 харда по 80GB реалното пространство е 80GB);
- това не води до ускоряване в записването на информацията, защото всеки хард трябва да запише пълната му подавана информация (все едно се записва на два нормални харда едновременно). Ускорение при четене по принцип може да се забележи, защото дадения файл го има на две места и, така да се каже, единия хард чете едната половина, а другия - другата. Ускорението, обаче е предимно на теория, на практика нещата стоят различно;
+ предимство е, че дори и единия диск да сдаде багажа, цялата информация вече я има на другия и RAID масива може да се възстанови без проблем ако скапания твърд диск се замени.

Допълнение: софтуерен VS хардуерен RAID 0 масив:
Забележка: RAID 1 не възможен софтуерно.
Дори и дъното да не е оборудвано с RAID контролер, RAID 0 масив е възможен по софтуерен път. Създава се с вградени в Win2000 и WinXP инструменти. Разбира се, отново са нужни два или повече хард диска.
Предимствата:
+ не е нужен хардуерен контролер (вграден или отделен), което го прави по-евтино решение;
+ по-лесен за създаване и настройка;
Недостатъците:
- малко по-бавен от хардуерния вариант, но разликата е минимална;
- нуждае се от малко повече ресурси;
Забележка: операционната система НЕ може да е част масива и трябва да се инсталира преди да той да се създаде.

Тест: нормален режим vs RAID 0:
RAID 0 е по-бърз винаги, но в повечето случаи с доста малко. При копиране на файл RAID 0 е много бърз. При обща работа с компютъра разликата е малка.

Тест: нормален режим vs RAID 1:
В някои тестове за трансфер и RAID 1 се представя по-зле от самостоятелен хард диск, a в други по-добре. Обаче, добрите представяния са по-дребни от лошите, т.е. повече е зле отколкото добре. Предимство на RAID 0 пред останалите режими е бързото време за достъп и най-ниското потребление на процесорна мощ от всички режими.

Заключения:
RAID 0 е за хора, които имат два хард диска (или не е проблем да си набавят) и искат да изстискат максимума от хардуера, не ги бърка да се занимават с настройки и няма да е фатално дори и да загубят цялата си информация (ако случайно единия хард се издъни).
RAID 1 е за хора, които се занимават предимно с офис работа и/или сигурността (backup) за тях е много по-важна от размера и работата на компютъра ще включва предимно четене от харда и по-малко писане и/или прехвърляне.

За обикновения потребител:
Вземайки под внимание 2 фактора: 1) че средностатистически потребител се интересува повече от размер и/или скорост отколкото е параноик на тема сигурност и 2) че за да имаме масив с даден размер, трябва да купим ДВА харда с такъв размер, което автоматично елиминира фактора "икономичност", стигаме до извода, че RAID 1 не е особено добър избор, което ни оставя насаме с "обикновен режим или RAID 0".


    IDE - ATA Устройството, което отговаря в компютъра за връзката с твърдия диск се нарича IDE адаптер. То предоставя електронна схема, която свързва шината на компютъра с един куплунг, който се свързва към този на твърдият диск със специален кабел - реално погледнато то е мост между шината и твърдият диск - обикновено се намира във южният мост на чипсета. Днес обикновено дъната имат по два куплунга за такава връзка - или т.н. два IDE канала, на всеки от които могат да се свържат по два диска. За да работи тази връзка добре и контролерите и адаптерите да се погаждат без да има конфликти са въведени няколко стандарта, които се спазват и до днес. Те се наричат АТА стандарти. Днес една от най-актуалните версии е петата версия - АТА-5, която още е известна като АТА/66, защото има скорости на обмен на данни между компютъра и твърдият диск от 66Mb / секунда, 100АТА - 100 - Mb / секунда, 133 АТА - Mb / секунда.
Кабелът е това, което извършва реално връзката между адаптера и контролера. Днес стандартни са 40-изводни, 80-жилни кабели, за IDE връзка. Те обикновено са лентови (проводниците са един до друг и образуват лента), но има и такива, при които са направени на снопче, за да не пречат на въздушният поток и на охлаждането в кутията. Стандартните кабели обикновено съдържат три куплунга - един за дънната платка и по един за двата твърди диска, които позволява да се свържат. По принцип няма значение как ще ги свързвате, но ако попаднете на такъв кабел с оцветени куплунзи - тогава - синият е за свързване към дънната платка, черният е за главното устройство (master), а сивият - за подчиненото (slave). За да не се позволява обръщане на тези кабели на тях има два ключа - единият е една издатина от едната страна на конектора, която влиза във процеп на игленият конектор на устройството/дъното, а другият - един запушен отвор на конектора, на който съответства липсваща игла от страна на устройството/дъното.

    SATA SATA или Serial ATA е стандарт за серийна връзка между компютъра и твърдите дискове. SATA се явява пряк наследник на IDE/ATA и затова, за да разберете тази статия е препоръчително да прочетете статията за нея, за да разберете какво точно представляват IDE интерфейсите и как точно свързват те компютрите и твърдите дискове и статията за серийният порт, за да разберете принципите на серийно предаване на информацията. Очаква се SATA напълно да измести старият АТА (IDE) в близките години, което вече се забелязва много. За да се различава от SATA старият IDE интерфейс сега се нарича PATA - Parallel ATA.
SATA/150 :
Първото поколение SATA интерфейс, също познат като SATA/150. Позволява трансфери със скорост от 150MB / секунда, по-бързо от най-бързите IDE интерфейси (133 Мbps).
SATA/300 :
С появата на новите чипсети NVIDIA nForce4 през 2004-та беше въведен нов SATA интерфейс с удвоена честота и трафик на данни - 300Mbps. Това нововъведение въведе и ново име - SATA II. Все пак въпреки това се запази съвместимостта на SATA II със старият SATA/150. Следващото ускоряване на SATA ще бъде през 2007-ма - до 600Mbps.


Тагове:   Server,   Domains,   software,   ide,   Networks,   SATA,   Hardware,   publish,   windows administration,   windos 2008,   raid,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: techologies
Категория: Технологии
Прочетен: 47015
Постинги: 24
Коментари: 3
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031