Постинг
27.02.2014 15:46 -
Мрежови протоколи, портове, сокети
Автор: techologies
Категория: Технологии
Прочетен: 5096 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2014 15:58
Прочетен: 5096 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.02.2014 15:58
Мрежови протоколи и портове, преобразуване на имена
Ето линк за протоколите!!!
http://dox.bg/files/dw?a=fb03df4bac
Портове и сокети
TCP/IP използва двукомпонентен логически адрес - IP адресът - за да идентифицира компютрите източници и компютрите местоназначения в мрежовите комуникации. Какво става обаче, ако две мрежови приложения, работещи на един и същ компютър, изпращат заявки и получават отговори едновременно? Например какво става, ако дадено входящо съобщение е предназначено за вашата e-mail програма, докато друго е Web страница, която се връща към вашия Web браузър? Протоколът се нуждае от начин, по който да прави разлика между тях. Ето къде се намесват TCP и UDP портовете. Ролята на номерата на портовете. Знаем, че IP адресът на даден компютър местоназначение се състои от две части: мрежов адрес, който функционира подобно на име на улица, и хост адрес, функциониращ подобно на номер на къща. За номерата на портове можем да си мислим като специфична маршрутизираща информация вътре в даден адрес. Номерът на порт е допълнение към IP адреса, точно както името на адресата на пощенския плик е допълнение към адреса на улицата. По същия начин можете да си мислите за отделните приложения като за отделни обитатели. Портът е логическа точка на свързване. Портовете се използват от транспортните протоколи, TCP и UDP, за да идентифицират специфичното приложение, което изпраща или получава съобщението. Широко използваните Интернет приложения имат предефинирани номера на портове. Тази стандартизация улеснява комуникациите. В следващата таблица са показани някои тези широко използвани номера.
Съществуват 65 536 използваеми порта. Портове от 0 до 1024 са запазени за предефинирани услуги, като например показаните по горе в таблицата. Те се наричат още „добре познатите портове" (well-known ports) и се определят от Internet Assigned Numbers Authority (IANA).
Друго важно понятие, широко използвано в компютърните мрежи е понятието сокет (socket). Общата дефиниция за сокет е „крайната точка на една връзка". За да може да се осъществи комуникация, трябва да се създаде сокет. Различните типове сокети използват различни методи за адресиране. Най-популярният метод използва IP адрес, комбиниран с номер на порт, за да идентифицира сокета. В UNIX терминологията това се нарича AFINET адресиране. Втори метод за адресиране, AF_UNIX, за идентификация на сокетите използва имена на пътища. Berkeley (BSD) Sockets се превърна в стандартния API интерфейс за TCP/IP комуникации. Популярна адаптация на интерфейса е Windows Sockets, или Winsock. Тази реализация предоставя API интерфейс за Интернет приложения, работещи под Windows операционни системи. Winsock се зарежда под формата на DLL.
Преобразуване на имена TCP/IP използва IP адреси и номера на портове, за да идентифицира мрежи, компютри и специфични мрежови приложения, до които се изпращат съобщенията. Повечето хора биха предпочели да използват имена, вместо числа, когато осъществяваме достъп до компютър в мрежата или въвеждаме местоположение на Web сървър във Web браузъра. Но, компютрите работят само с числа. Поради тази несъвместимост се нуждаем от услуги, които превръщат „приятелските" имена в IP адреси. Използвайки тези услуги, когато искаме да посетим сайта на Xerox, можем да въведем www.xerox.com в адресната лента на нашия Web браузър, вместо 208.134.240.50. Името определено е по-лесно за запомняне. Но независимо от нашите действия, нашият браузър конвертира хост името в IP адрес, за да открие Web сървъра в Интернет и да извлече заявената страница. Какво представлява едно име? В компютърните мрежови комуникации се използват различни типове имена. В Интернет, имената на хостовете (компютрите) се подреждат в йерархична структура в домейни. Някои от най-известните домейни от най-високо ниво са следните:
В мрежите на Microsoft на всеки компютър също така се назначава NetBIOS име. Това е име от максимум 16 знака, назначавано от администратора, което се използва за идентифициране на ресурси в локалната мрежа.
И двата типа имена трябва да се преобразуват в IP адреси, преди да може да се осъществи TCP/IP комуникация. Съществуват няколко подхода за транслиране на имена в IP адреси:
Ето линк за протоколите!!!
http://dox.bg/files/dw?a=fb03df4bac
Портове и сокети
TCP/IP използва двукомпонентен логически адрес - IP адресът - за да идентифицира компютрите източници и компютрите местоназначения в мрежовите комуникации. Какво става обаче, ако две мрежови приложения, работещи на един и същ компютър, изпращат заявки и получават отговори едновременно? Например какво става, ако дадено входящо съобщение е предназначено за вашата e-mail програма, докато друго е Web страница, която се връща към вашия Web браузър? Протоколът се нуждае от начин, по който да прави разлика между тях. Ето къде се намесват TCP и UDP портовете. Ролята на номерата на портовете. Знаем, че IP адресът на даден компютър местоназначение се състои от две части: мрежов адрес, който функционира подобно на име на улица, и хост адрес, функциониращ подобно на номер на къща. За номерата на портове можем да си мислим като специфична маршрутизираща информация вътре в даден адрес. Номерът на порт е допълнение към IP адреса, точно както името на адресата на пощенския плик е допълнение към адреса на улицата. По същия начин можете да си мислите за отделните приложения като за отделни обитатели. Портът е логическа точка на свързване. Портовете се използват от транспортните протоколи, TCP и UDP, за да идентифицират специфичното приложение, което изпраща или получава съобщението. Широко използваните Интернет приложения имат предефинирани номера на портове. Тази стандартизация улеснява комуникациите. В следващата таблица са показани някои тези широко използвани номера.
Предварително назначен порт | Протокол | Приложение |
80 | TCP | HTTP |
21 | TCP/UDP | FTP |
23 | TCP/UDP | Telnet |
25 | TCP/UDP | SMTP |
110 | TCP/UDP | POP3 |
119 | TCP/UDP | NNTP |
137 | TCP/UDP | NetBIOS name service |
161 | TCP/UDP | SNMP |
194 | TCP/UDP | IRC |
389 | TCP/UDP | LDAP |
396 | TCP/UDP | NetWare over IP |
458 | TCP/UDP | Apple QuickTime |
500 | TCP/UDP | ISAKMP |
Съществуват 65 536 използваеми порта. Портове от 0 до 1024 са запазени за предефинирани услуги, като например показаните по горе в таблицата. Те се наричат още „добре познатите портове" (well-known ports) и се определят от Internet Assigned Numbers Authority (IANA).
Друго важно понятие, широко използвано в компютърните мрежи е понятието сокет (socket). Общата дефиниция за сокет е „крайната точка на една връзка". За да може да се осъществи комуникация, трябва да се създаде сокет. Различните типове сокети използват различни методи за адресиране. Най-популярният метод използва IP адрес, комбиниран с номер на порт, за да идентифицира сокета. В UNIX терминологията това се нарича AFINET адресиране. Втори метод за адресиране, AF_UNIX, за идентификация на сокетите използва имена на пътища. Berkeley (BSD) Sockets се превърна в стандартния API интерфейс за TCP/IP комуникации. Популярна адаптация на интерфейса е Windows Sockets, или Winsock. Тази реализация предоставя API интерфейс за Интернет приложения, работещи под Windows операционни системи. Winsock се зарежда под формата на DLL.
Преобразуване на имена TCP/IP използва IP адреси и номера на портове, за да идентифицира мрежи, компютри и специфични мрежови приложения, до които се изпращат съобщенията. Повечето хора биха предпочели да използват имена, вместо числа, когато осъществяваме достъп до компютър в мрежата или въвеждаме местоположение на Web сървър във Web браузъра. Но, компютрите работят само с числа. Поради тази несъвместимост се нуждаем от услуги, които превръщат „приятелските" имена в IP адреси. Използвайки тези услуги, когато искаме да посетим сайта на Xerox, можем да въведем www.xerox.com в адресната лента на нашия Web браузър, вместо 208.134.240.50. Името определено е по-лесно за запомняне. Но независимо от нашите действия, нашият браузър конвертира хост името в IP адрес, за да открие Web сървъра в Интернет и да извлече заявената страница. Какво представлява едно име? В компютърните мрежови комуникации се използват различни типове имена. В Интернет, имената на хостовете (компютрите) се подреждат в йерархична структура в домейни. Някои от най-известните домейни от най-високо ниво са следните:
- com – Комерсиални организации.
- edu – Ограничен за използване от образователни институции на САЩ.
- gov – Ограничен за използване от департаменти на правителството на САЩ.
- int – Ограничен за използване от международни организации
- mil – Ограничен за използване от образователни институции на САЩ.
- net - По начало предназначен за мрежи на Интернет доставчици
- org – Некомерсиални организации.
- xx – Буквен код на държава (съгласно междунаодния стандарт 3166).
- bg - България
- uk - Обединеното Кралство
- аu - Австралия
- са - Канада
- ru - Русия
- fr - Франция
- de - Германия
В мрежите на Microsoft на всеки компютър също така се назначава NetBIOS име. Това е име от максимум 16 знака, назначавано от администратора, което се използва за идентифициране на ресурси в локалната мрежа.
И двата типа имена трябва да се преобразуват в IP адреси, преди да може да се осъществи TCP/IP комуникация. Съществуват няколко подхода за транслиране на имена в IP адреси:
- HOSTS и LMHOSTS файлове, които са чисто текстови и се съхраняват на твърдия диск на компютъра
- DNS или Dynamic DNS(DDNS)
- WINS
Тагове:
Забрана достъпа до определени интернет с...
В Windows 8 ще има два варианта на Inter...
Логовете в Windows
В Windows 8 ще има два варианта на Inter...
Логовете в Windows
...картинкатаа...заля ФейсЪ..
Деца, които не успяха да откраднат-или д...
ЗАЩО БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ПОИСКАХА ИЗБОРИ
Деца, които не успяха да откраднат-или д...
ЗАЩО БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ПОИСКАХА ИЗБОРИ
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив